Сачева за предложения Бюджет 2026: Няма нито една сериозна структурна мярка за растеж на икономиката

Заместник- председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Деница Сачева публикува на страницата си във фейсбук коментар по повод представения по-рано днес проект за Бюджет 2026.

Човекът, управлявал България 11 месеца като министър - председател през последните 5 години, заедно със своите заместник - министри, всяка от които е била министър на финансите в последните 5 години, излезе, представи бюджета за 2026 година и обвини за всичко....тежкото наследство.
Какво ни каза Гълъб Донев?
1. "Няма да намаляваме доходите", но всъщност увеличава осигуровките
Това е първото противоречие.
Донев твърди, че няма да намалява доходите, но едновременно с това увеличава максималния осигурителен доход, вдига минималните осигурителни прагове и прехвърля осигурителни вноски към държавните служители.
Ако държавата трябва да компенсира всички служители, за да не загубят нетен доход, възниква прост въпрос:
Къде тогава е бюджетният ефект?
Ако има компенсация – няма икономия.
Ако има икономия – има намаление на реалния доход.
Не могат да бъдат верни и двете твърдения едновременно.
2. Най-голямата приходна мярка е... винетка
Прави впечатление колко слаб е пакетът от приходни мерки. 30% увеличение на винетките.5% увеличение на минималните осигурителни прагове. По-висок максимален осигурителен доход.
Това не е реформа.
Това е прехвърляне на тежестта към хората, които вече плащат.
Няма нито една сериозна структурна мярка за растеж на икономиката.
3. Големият проблем остава непокътнат – публичният сектор
Донев обвинява публичния сектор за дефицита. След това обаче изрично казва, че съкращения няма да има в МВР и МО. Там са едни от най-бързо растящите разходи през последните години. Обявява проблема, но изключва най-големите му компоненти от решението.
4. Борбата със сивата икономика е бюджетна фантазия
Людмила Петкова твърди, че сивата икономика е 34,6% от БВП.
Ако това е вярно, това означава десетки милиарди евро. Но бюджетът разчита на ефекти от мерки, които още не съществуват: бъдещо електронно фактуриране; бъдещи контролни механизми и бъдещи секторни проверки. Тоест част от приходната база е изградена върху предположението, че администрацията внезапно ще стане много по-ефективна.
Това не е приходна политика. Това е надежда.
5. Дефицитът расте двойно, а дългът продължава да расте още експлозивно
Тук е най-силният удар. Донев представя бюджета като оздравителен.
Но неговите собствени числа показват:
2026 г. – 37,7 млрд. евро дълг;
2027 г. – 44,7 млрд. евро;
2028 г. – 50,5 млрд. евро.
Тоест за две години държавният дълг расте с почти 13 млрд. евро.
Въпросът е:
Ако това е оздравяване, как изглежда болестта?